24 may 2009, 22:13

Изтичаха безкръвни залези...

  Poesía
986 0 13

                                                                  ... опитвам се да разбера...

 

сънувах ли...

потеклите
безкръвни ириси
на тъжните
безплътни залези...

и пътищата ли

сънувах
и по праха ли
в тях
тъгувах...

защото в утрото

болеше светлината
притихнала

в очите ми
като присъда
а в гърлото

мълчаха истини…

и пареха ръцете
до полуда...

сънувах ли...

на пръсти
слепешката
притиснала се
бях...

до себе си...

 

изтичаха безкръвни залези

 

и се завръщаха

с ръцете ти...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...