... опитвам се да разбера...
сънувах ли...
потеклите
безкръвни ириси
на тъжните
безплътни залези...
и пътищата ли
сънувах
и по праха ли
в тях
тъгувах...
защото в утрото
болеше светлината
притихнала
в очите ми
като присъда
а в гърлото
мълчаха истини…
и пареха ръцете
до полуда...
сънувах ли...
на пръсти
слепешката
притиснала се
бях...
до себе си...
изтичаха безкръвни залези
и се завръщаха
с ръцете ти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
