Изтичаха безкръвни залези...
... опитвам се да разбера...
сънувах ли...
потеклите
безкръвни ириси
на тъжните
безплътни залези...
и пътищата ли
сънувах
и по праха ли
в тях
тъгувах...
защото в утрото
болеше светлината
притихнала
в очите ми
като присъда
а в гърлото
мълчаха истини…
и пареха ръцете
до полуда...
сънувах ли...
на пръсти
слепешката
притиснала се
бях...
до себе си...
изтичаха безкръвни залези
и се завръщаха
с ръцете ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
