23 ene 2008, 15:29

Изтичам... 

  Poesía » De amor
869 0 1
Изтичам

Изтичам на времето в часовника,
изсипвам се като пясък,
безкрайност в минути рони се
откакто си тръгна с трясък.

Пространството тръпне яростно,
очаква да го прегърнеш.
Изпива го чувството тягостно,
че няма да се завърнеш.

Броиш ли ми песачинките,
свидетели за любовта
и тайно чакаш финала им,
за да отвориш тази врата?

Или отдавна замина в безкрая,
ненамерил за мене пощада...
Дано поне си открил рая си,
аз превръщам се в пепел от ада.



© Ива Милорадова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??