Изтичам...

23 янв. 2008 г., 15:29

Поэзия » Любовная

799 0 1

Изтичам

Изтичам на времето в часовника,
изсипвам се като пясък,
безкрайност в минути рони се
откакто си тръгна с трясък.

Пространството тръпне яростно,
очаква да го прегърнеш.
Изпива го чувството тягостно,
че няма да се завърнеш.

Броиш ли ми песачинките,
свидетели за любовта
и тайно чакаш финала им,
за да отвориш тази врата?

Или отдавна замина в безкрая,
ненамерил за мене пощада...
Дано поне си открил рая си,
аз превръщам се в пепел от ада.

Изтичам...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения