Изтичам...
Изтичам
Изтичам на времето в часовника,
изсипвам се като пясък,
безкрайност в минути рони се
откакто си тръгна с трясък.
Пространството тръпне яростно,
очаква да го прегърнеш.
Изпива го чувството тягостно,
че няма да се завърнеш.
Броиш ли ми песачинките,
свидетели за любовта
и тайно чакаш финала им,
за да отвориш тази врата?
Или отдавна замина в безкрая,
ненамерил за мене пощада...
Дано поне си открил рая си,
аз превръщам се в пепел от ада.
Изтичам на времето в часовника,
изсипвам се като пясък,
безкрайност в минути рони се
откакто си тръгна с трясък.
Пространството тръпне яростно,
очаква да го прегърнеш.
Изпива го чувството тягостно,
че няма да се завърнеш.
Броиш ли ми песачинките,
свидетели за любовта
и тайно чакаш финала им,
за да отвориш тази врата?
Или отдавна замина в безкрая,
ненамерил за мене пощада...
Дано поне си открил рая си,
аз превръщам се в пепел от ада.
© Ива Милорадова All rights reserved.
