5 may 2007, 22:13

Изтичане

  Poesía
1.1K 0 2

Греховна нощ,

кървава луна,

изскръцва порта,

пада труп в нощта.

От надгробен камък

кръв тече,

облива цялата земя.

Чуват се викове,

грозни хрипове.

Хора като животни

се хулят, ругаят

и замръкват

като песове.

Грозна черна смърт

обгръща с тънки

пръсти гърлата,

впива ги, притиска,

цял порой от омраза

изстисква.

Грешните души за ръка

се лутат

и в безброй посоки

изплашени се губят.

Кървави, напоени с

черна злъч,

поглъщат душите

и телата,

небето и земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...