May 5, 2007, 10:13 PM

Изтичане

  Poetry
1.1K 0 2

Греховна нощ,

кървава луна,

изскръцва порта,

пада труп в нощта.

От надгробен камък

кръв тече,

облива цялата земя.

Чуват се викове,

грозни хрипове.

Хора като животни

се хулят, ругаят

и замръкват

като песове.

Грозна черна смърт

обгръща с тънки

пръсти гърлата,

впива ги, притиска,

цял порой от омраза

изстисква.

Грешните души за ръка

се лутат

и в безброй посоки

изплашени се губят.

Кървави, напоени с

черна злъч,

поглъщат душите

и телата,

небето и земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...