5.05.2007 г., 22:13

Изтичане

1.1K 0 2

Греховна нощ,

кървава луна,

изскръцва порта,

пада труп в нощта.

От надгробен камък

кръв тече,

облива цялата земя.

Чуват се викове,

грозни хрипове.

Хора като животни

се хулят, ругаят

и замръкват

като песове.

Грозна черна смърт

обгръща с тънки

пръсти гърлата,

впива ги, притиска,

цял порой от омраза

изстисква.

Грешните души за ръка

се лутат

и в безброй посоки

изплашени се губят.

Кървави, напоени с

черна злъч,

поглъщат душите

и телата,

небето и земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...