1 nov 2018, 2:21

Изтрезняване 

  Poesía » Filosófica
1015 15 17

Кръчмарят томахавката зарови

и вино във водата ми не сипва.

След толкова погълнати отрови

забравих вече как от гняв се кипва.

 

Нетрезвите ми нощи на сбогуване

оставиха душата ми под ножа

на всичко, за което си е струвало

да я продам или да я заложа...

 

А в огледалото на махмурлука

най-трезвите ми мисли циркулират.

Но късно е... И вече не ми пука

дали достойнството се рециклира...

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??