Изтрезняване
Кръчмарят томахавката зарови
и вино във водата ми не сипва.
След толкова погълнати отрови
забравих вече как от гняв се кипва.
Нетрезвите ми нощи на сбогуване
оставиха душата ми под ножа
на всичко, за което си е струвало
да я продам или да я заложа...
А в огледалото на махмурлука
най-трезвите ми мисли циркулират.
Но късно е... И вече не ми пука
дали достойнството се рециклира...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
