1.11.2018 г., 2:21 ч.

Изтрезняване 

  Поезия » Философска
1092 15 17

Кръчмарят томахавката зарови

и вино във водата ми не сипва.

След толкова погълнати отрови

забравих вече как от гняв се кипва.

 

Нетрезвите ми нощи на сбогуване

оставиха душата ми под ножа

на всичко, за което си е струвало

да я продам или да я заложа...

 

А в огледалото на махмурлука

най-трезвите ми мисли циркулират.

Но късно е... И вече не ми пука

дали достойнството се рециклира...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??