1.11.2018 г., 2:21 ч.
Изтрезняване
Кръчмарят томахавката зарови
и вино във водата ми не сипва.
След толкова погълнати отрови
забравих вече как от гняв се кипва.
Нетрезвите ми нощи на сбогуване
оставиха душата ми под ножа
на всичко, за което си е струвало
да я продам или да я заложа...
А в огледалото на махмурлука
най-трезвите ми мисли циркулират.
Но късно е... И вече не ми пука
дали достойнството се рециклира...
© Дочка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Без думи. Казала си много!
-
Благодаря приятели. Бъдете здрави!
-
Благодаря и за това "Изтрезняване"!
-
Много хубав и искрен стих! От дъното на душата на твореца. Поздравления, Доче!
-
"След толкова погълнати отрови
забравих вече как от гняв се кипва."
Благодаря Ти, Доче!* -
Както винаги когато публикуваш с удоволствие препрочитам талантливите ти стихове.Сякаш усещам неподправеният вкус на хубавото отлежало вино!
-
Браво!
-
И от мен поздравления, Доче! Поздравления и честит празник на всички учители и творци!
-
Прочетох с удоволствие. Браво, Доче!
-
Изненадващ финал на фона на много мъдрост. Това е твой специалитет, Доче. Както и умението да пишеш перфектно. Поздравление и честит празник!
-
Честит празник, Мъдрост моя! Благодаря, за Поезията!
-
ех, Доче!
-
Браво!
-
Много е хубаво, но никога не бива да спира да ни пука!
-
..........,.................
...........,...............
Нека днес от махмурлука
да излезем със поука -
От кръчмарските похвати
вечно ние ще си патим! -
Прекрасно!
-
Хубаво е!
Честит празник на Будителите, Дочка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
