Изтрезняване
Кръчмарят томахавката зарови
и вино във водата ми не сипва.
След толкова погълнати отрови
забравих вече как от гняв се кипва.
Нетрезвите ми нощи на сбогуване
оставиха душата ми под ножа
на всичко, за което си е струвало
да я продам или да я заложа...
А в огледалото на махмурлука
най-трезвите ми мисли циркулират.
Но късно е... И вече не ми пука
дали достойнството се рециклира...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены