Изтръпналост

AnaMarina (Яна)
308 412

14 feb 2018, 14:23

Poesía » Filosófica

287 0 1

Тъмно, мрачно е небето.

Всичко пусто е около мен.

Всеки бавно бърза, додето

неусетно идва сетния му ден.

Светът е тъй голям, но е безлюден.

Хора има, но сами не виждат себе си.

Всеки ден е топъл, но за мен студен

и все повече се отдалечавам от сама мене си.

Времето сякаш спряло е за мен.

Всеки час е миг от вечността.

Дори ударите на часовника да спрат за ден,

няма да избегнат старостта.

30.08.2005 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

fantboy94 (Иван Бодуров)

2018-02-14T14:49:18+02:00

Ммм да, старостта, няма начин, живота си отминава ден след ден, часовника тиктака, но трябва да живеем и да се радваме на живота докато можем. Браво, стихчето е супер.