Изтръпналост
Тъмно, мрачно е небето.
Всичко пусто е около мен.
Всеки бавно бърза, додето
неусетно идва сетния му ден.
Светът е тъй голям, но е безлюден.
Хора има, но сами не виждат себе си.
Всеки ден е топъл, но за мен студен
и все повече се отдалечавам от сама мене си.
Времето сякаш спряло е за мен.
Всеки час е миг от вечността.
Дори ударите на часовника да спрат за ден,
няма да избегнат старостта.
30.08.2005 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Все права защищены
