21 ene 2007, 16:31

Изтръпващо

  Poesía
1K 0 30

Подай ръка...
Постой така и за миг дори,

превърни мигът във вечност

не говори, в очите погледни!

Твоята ръка...

Хвани ти моята със нея...

Не! Не искам аз цветя,

не за тях сега копнея!

Онези устни...

До болка сладка ме целувай,

изтръпващи, но ти не спирай,

кожата ми с тях вълнувай!

Твоите очи...

Два пламъка ми подари,

изгарящи ме с капки нежност,

по мене диря остави!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Два пламъка ми подари,
    изгарящи ме с капки нежност,
    по мене диря остави!
    Това е...истинско вълшебство!!! Браво, Кити!!!
  • Прекрасно, много копнежно Кити.
    Потопих се в стиха ти ...

    Поздрав и усмивка.
  • Вдъхновяващо, страстно! Поздрав!
  • Наистина е "изтръпващо"!
  • Благодаря ти миличка!
    Радвам се, че се занимаваш с приятни неща и се справяш добре!
    Поздрави

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...