21 янв. 2007 г., 16:31

Изтръпващо 

  Поэзия
929 0 30
Подай ръка...
Постой така и за миг дори,
превърни мигът във вечност
не говори, в очите погледни!
Твоята ръка...
Хвани ти моята със нея...
Не! Не искам аз цветя,
не за тях сега копнея!
Онези устни...
До болка сладка ме целувай,
изтръпващи, но ти не спирай,
кожата ми с тях вълнувай! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Все права защищены

Предложения
: ??:??