Изтръпващо
Подай ръка...
Постой така и за миг дори,
превърни мигът във вечност
не говори, в очите погледни!
Твоята ръка...
Хвани ти моята със нея...
Не! Не искам аз цветя,
не за тях сега копнея!
Онези устни...
До болка сладка ме целувай,
изтръпващи, но ти не спирай,
кожата ми с тях вълнувай!
Твоите очи...
Два пламъка ми подари,
изгарящи ме с капки нежност,
по мене диря остави!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Нилсън Все права защищены
