Jan 21, 2007, 4:31 PM

Изтръпващо

  Poetry
1K 0 30

Подай ръка...
Постой така и за миг дори,

превърни мигът във вечност

не говори, в очите погледни!

Твоята ръка...

Хвани ти моята със нея...

Не! Не искам аз цветя,

не за тях сега копнея!

Онези устни...

До болка сладка ме целувай,

изтръпващи, но ти не спирай,

кожата ми с тях вълнувай!

Твоите очи...

Два пламъка ми подари,

изгарящи ме с капки нежност,

по мене диря остави!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Comments

Comments

  • Два пламъка ми подари,
    изгарящи ме с капки нежност,
    по мене диря остави!
    Това е...истинско вълшебство!!! Браво, Кити!!!
  • Прекрасно, много копнежно Кити.
    Потопих се в стиха ти ...

    Поздрав и усмивка.
  • Вдъхновяващо, страстно! Поздрав!
  • Наистина е "изтръпващо"!
  • Благодаря ти миличка!
    Радвам се, че се занимаваш с приятни неща и се справяш добре!
    Поздрави

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...