снощи те изрязах
от хартия
изтъркан спомен
от
студената вълна
забравен
виртуозно-непринуден
плътен
и едва
четириструнен
притаен в клавира
плач
и гняв
поезия и смях
повиках
ледовете в мен
и скитах се
по тъмната земя
играх
с живот
под бледата луна
за да те видя
пак
видях:
човекът-змия
Арлина,
Йон
и Ана,
и Берлин,
и себе си
до тях
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
