5.07.2007 г., 11:14

Изтъркан спомен

923 0 3
 

снощи те изрязах

от хартия

изтъркан спомен

от

студената вълна

забравен

виртуозно-непринуден

плътен

и едва

четириструнен

притаен в клавира

плач

и гняв

поезия и смях

повиках

ледовете в мен

и скитах се

по тъмната земя

играх

с живот

под бледата луна

за да те видя

пак


видях:

човекът-змия

Арлина,

Йон

и Ана,

и Берлин,

и себе си

до тях

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...