снощи те изрязах
от хартия
изтъркан спомен
от
студената вълна
забравен
виртуозно-непринуден
плътен
и едва
четириструнен
притаен в клавира
плач
и гняв
поезия и смях
повиках
ледовете в мен
и скитах се
по тъмната земя
играх
с живот
под бледата луна
за да те видя
пак
видях:
човекът-змия
Арлина,
Йон
и Ана,
и Берлин,
и себе си
до тях
© Иван All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
