Jul 5, 2007, 11:14 AM

Изтъркан спомен

  Poetry
930 0 3
 

снощи те изрязах

от хартия

изтъркан спомен

от

студената вълна

забравен

виртуозно-непринуден

плътен

и едва

четириструнен

притаен в клавира

плач

и гняв

поезия и смях

повиках

ледовете в мен

и скитах се

по тъмната земя

играх

с живот

под бледата луна

за да те видя

пак


видях:

човекът-змия

Арлина,

Йон

и Ана,

и Берлин,

и себе си

до тях

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...