снощи те изрязах
от хартия
изтъркан спомен
от
студената вълна
забравен
виртуозно-непринуден
плътен
и едва
четириструнен
притаен в клавира
плач
и гняв
поезия и смях
повиках
ледовете в мен
и скитах се
по тъмната земя
играх
с живот
под бледата луна
за да те видя
пак
видях:
човекът-змия
Арлина,
Йон
и Ана,
и Берлин,
и себе си
до тях
© Иван All rights reserved.
много си добър!