снощи те изрязах
от хартия
изтъркан спомен
от
студената вълна
забравен
виртуозно-непринуден
плътен
и едва
четириструнен
притаен в клавира
плач
и гняв
поезия и смях
повиках
ледовете в мен
и скитах се
по тъмната земя
играх
с живот
под бледата луна
за да те видя
пак
видях:
човекът-змия
Арлина,
Йон
и Ана,
и Берлин,
и себе си
до тях
© Иван All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
