Изумрудени очи
На Кателина
Изумрудени очи
В твоето червило аз видях
устни сладки, вишнево красиви.
И часовете в пустош аз броях,
живеейки в мисли тъй сънливи.
И очите ти искрящи в изумруд,
такава сладост вкарват в моя ден.
Прониквайки, аз чувствам в тях уют.
В очите ти съм аз във вечен плен!
Краката ти, изящни и изкусителни,
привличат погледи безброй.
Но само аз те гледам истински
и само аз ще бъда вечно твой.
А усмивката ти толкоз истинска,
макар за мене рядкост да е тя,
аз влюбих се в твойта искреност -
за мене остана си усмивката мечта.
За кратко ти бе моят топъл скут -
опрях се уморен на твойто рамо.
Тайно те обикнах аз без смут,
де да беше вечен мигът само…
А душата ти изглежда тъй красива,
въпреки товарът, който те гнети.
И вечно нека има кой да те разсмива!
Живецът ти нек' вечно да блести.
Макар за теб съм недостоен
и вечно бедстващ, търсейки приют,
в твойте изумрудени очи
намирам аз единствено уют…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пресиян Кисьов Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA