Изумрудени очи

На Кателина

Изумрудени очи

В твоето червило аз видях

устни сладки, вишнево красиви.

И часовете в пустош аз броях,

живеейки в мисли тъй сънливи.

И очите ти искрящи в изумруд,

такава сладост вкарват в моя ден.

Прониквайки, аз чувствам в тях уют.

В очите ти съм аз във вечен плен!

Краката ти, изящни и изкусителни,

привличат погледи безброй.

Но само аз те гледам истински

и само аз ще бъда вечно твой.

А усмивката ти толкоз истинска,

макар за мене рядкост да е тя,

аз влюбих се в твойта искреност -

за мене остана си усмивката мечта.

За кратко ти бе моят топъл скут -

опрях се уморен на твойто рамо.

Тайно те обикнах аз без смут,

де да беше вечен мигът само…

А душата ти изглежда тъй красива,

въпреки товарът, който те гнети.

И вечно нека има кой да те разсмива!

Живецът ти нек' вечно да блести.

Макар за теб съм недостоен

и вечно бедстващ, търсейки приют,

в твойте изумрудени очи

намирам аз единствено уют…