7.10.2025 г., 18:19

Изумрудени очи

219 0 0

На Кателина

Изумрудени очи

В твоето червило аз видях

устни сладки, вишнево красиви.

И часовете в пустош аз броях,

живеейки в мисли тъй сънливи.

 

И очите ти искрящи в изумруд,

такава сладост вкарват в моя ден.

Прониквайки, аз чувствам в тях уют.

В очите ти съм аз във вечен плен!

 

Краката ти, изящни и изкусителни,

привличат погледи безброй.

Но само аз те гледам истински

и само аз ще бъда вечно твой.

 

А усмивката ти толкоз истинска,

макар за мене рядкост да е тя,

аз влюбих се в твойта искреност -

за мене остана си усмивката мечта.

 

За кратко ти бе моят топъл скут -

опрях се уморен на твойто рамо.

Тайно те обикнах аз без смут,

де да беше вечен мигът само…

 

А душата ти изглежда тъй красива,

въпреки товарът, който те гнети.

И вечно нека има кой да те разсмива!

Живецът ти нек' вечно да блести.

 

Макар за теб съм недостоен

и вечно бедстващ, търсейки приют,

в твойте изумрудени очи

намирам аз единствено уют…

                                                                                                                   

                                                                                                                                       

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пресиян Кисьов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...