27 may 2016, 15:16

Изводи след шест години

  Poesía
583 0 3

Шест години куфар пренареждам.
Огледало, образът ми взе.
Мислите ми все назад поглеждат,
с ритъма на моето сърце.

 

Скърцането зная на вратите,
но не си заключих съвестта.
В чужди къщи, времето разпитвах,
колко ми остава до дома.

 

Скъсаните нерви позавързвах
или ги подлепях със мечти.
Малко ми оставаше, но бързах.
Многото зад мен се подреди.

 

Птици пяха слънчеви сонати,
а във мен Балканът горд еча.
Глупостта на родни депутати
моето сърце не изтърпя.

 

Шест години вече съм в чужбина.
Чудо чакам двадесет и шест.
Не предадох своята Родина
нито на цилиндър, ни на фес.

 

Не продадох камъче от нея,
нито с друго ще я заменя.
И да ме измъчват, ще успея
прелестта ù аз да защитя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...