ИЗВОРЧЕ
Изворче мило!...
Кой те доведе и тука остави
в тая горска дъбрава,
сред меката шума потайно закътано?
Спомен далечен ли? Бъдност ли?
Или самодивска непонятна магия?...
Дали босоногите с тънковитите кръстове
мъдро тебе нарекли са в нощи сребристи –
да си толкова чисто и светло бистреещо?
Дивно, приказно, сърнено,
мое нежно мечтано вълшебство! ...