9 мар. 2017 г., 12:17

Изворче

626 0 0

              ИЗВОРЧЕ

                                                                                                    

Изворче мило!... 

Кой те доведе и тука остави                                                             

в тая горска дъбрава, 

сред  меката шума потайно закътано?                                                                               

Спомен далечен ли?  Бъдност ли?                                             

Или  самодивска непонятна магия?...                                               

Дали босоногите с тънковитите кръстове                                  

мъдро тебе нарекли са в нощи сребристи –

да си толкова чисто и светло бистреещо?

Дивно, приказно, сърнено,

мое нежно мечтано вълшебство!

Коленича обредно и с шепи

животрептящата свежест загребвам,

устни потапям – ароматната хладност

душата превръща  във песен!

Орисия ли накаква, странност,

дяволска жажда все ме води

по лунни  пътеки...

Жадна жаднея – да пия в омая

и все да нямам насита!

В тъмна доба на вещерно знание,

с дългокоси посестрими

в танц лудешки край теб да се вия...

Да чувам звездите и горските шепоти!

Вятър тръпен да вкусвам

с греховна наслада…

Към небето дързък мост

да прехвърлям с ръцете си,

молитвено, кръстноотдадена –

оттук,  та  чак  до  безкрая!

Изворче мило, сънно видение…

Мое древно желание –

истинна, бяла магия!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аляна Пенчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...