Довереница (Дочка Василева)
478 17439
7 feb 2010, 18:03

Иззад гнева, по стълбите, надолу... 

  Poesía » De amor
1135 1 31

Агитката на дните ни мълчи...

Предъвква охладнелите ни чувства.

В колчана не останаха стрели,

с които във войната да се  впуснем...

 

Не ни отива някак си. Пораснахме...

(Това съвсем не значи помъдрели)

В картинката на десетте ни разлики:

Еднакъв страх - върху еднаква смелост...

 

Извива се змията на раздялата

и пак отново в ъгъла  заспива...

Обидата се мръщи като мащеха,

отказвайки съвсем да си отиде...

 

Поклащайки пердето пред очите ни,

причините и поводите сбрала

в поизкривени погледи от взиране...

Възможно ли е връщане обратно?

 

Иззад гнева, по стълбите, надолу...

Остатъкът от време пърха сляпо,

с надежда, че порасналите могат

с достойнство да простят. И да забравят...

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ех, де да можеше.... Хубав стих.
  • ,,Не ни отива някак си. Пораснахме...
    (Това съвсем не значи помъдрели)
    ...
    с надежда, че порасналите могат
    с достойнство да простят. И да забравят...''
  • Доче...!!!
  • Благодаря на всички вас и ви желая щастие!
  • "... с надежда, че порасналите могат
    с достойнство да простят. И да забравят..."

    Върнах се да прочета... отново.
    Благодаря!
  • Иззад гнева, по стълбите, надолу...
    Остатъкът от време пърха сляпо,
    с надежда, че порасналите могат
    с достойнство да простят. И да забравят...

    Особено днес имах остра нужда от поезията ти! Ще постоя при теб - при мъдростта ти и при голямото ти благородно сърце!
    Честити празници! И прости...
  • "В картинката на десетте ни разлики:
    Еднакъв страх - върху еднаква смелост..."
    Истините крием и... не казваме,
    а все твърдиме че сме...зрели!
  • Силно пишеш.Това е преоритет на богата и силна мисъл,житейски опит и много талант.Поздрав от морето!
  • Доче!*
    Разтърсващо!
    Поздравления!
  • ^^^ Много ми хареса мъдростта, която си вплела в стиха си!
    Аплодирам те! Благодаря, Доче!
  • !!!
  • "Остатъкът от време пърха сляпо,
    с надежда, че порасналите могат
    с достойнство да простят. И да забравят..."
    Страхотен финал на чудесно стихотворение!
    Благодаря!!!
  • Тези твои стихове легнаха в мозъка ми на едно празно място, което е очаквало, явно, именно ти да кажеш, да напишеш и да ми ги поднесеш наготово. А когато словото оформя житейска позиция и когато носи мъдрост и благородство - то е благодат Свише!
    Благодаря ти за разкошната поезия!
  • думите ти винаги намират точните адресати. моите уважения, Доче!
  • Художник- мъдрец, това си ти! Знаеш времето тече еднопосочно и връщането доколкото е такова се нарича спомен! Виж в бъдещето може да се пътува... когато му дойде времето (по календара и часовника)!
    От пера стават чудесни стрели... а ние сме от крилатите хора!!!
  • !!!
  • "с достойнство да простят"
    ..................................................
    Казват, че прошката е най-голямото наказание.
    Много хубав стих с мъдро и актуално послание!
    Поздрави за мъдрата поетеса!
    БЪДИ!
  • Поздрави за хубавия стих и от мен!!!
  • Ненаситно жадна съм... при теб!
    Благодаря ти!
  • И моите стрели са на свършване,но има още много битки...
    Много ми хареса!Поздравления!
  • "Не ни отива някакси. Пораснахме...
    (Това съвсем не значи помъдрели)"

    "с надежда, че порасналите могат
    с достойнство да простят. И да забравят..."

    Вдъхновяващо хубав стих!
  • Отново докосваща поезия!
  • "Времето расте,
    с него навярно и ние."

    Инкрустиран стих с толкова истини!
  • В твоите стихове винаги има толкова много мъдрост!
    Благодаря!!!
  • "В картинката на десетте ни разлики:
    Еднакъв страх - върху еднаква смелост..."

    Хубавото в твоята поезия е, че ми се иска да цитирам всичко! Стойностна е, много! Доче!
  • Не ни отива някакси. Пораснахме...
    (Това съвсем не значи помъдрели)
    .....
    Остатъкът от време пърха сляпо,
    с надежда, че порасналите могат
    с достойнство да простят. И да забравят...
    !!!
    Обичам да спирам при теб,Доче!Намирам винаги прекрасна поезия!
  • порасналите сигурно могат
  • Поздрав и от мен за хубавия стих!
  • великолепие...
    прекрасно стихотворение, мила Доче...
    мъдро и красиво...с обич.
  • Много хубаво!!
    Поздрав!
  • Доче*, благодаря!
Propuestas
: ??:??