Иззад гнева, по стълбите, надолу...
Агитката на дните ни мълчи...
Предъвква охладнелите ни чувства.
В колчана не останаха стрели,
с които във войната да се впуснем...
Не ни отива някак си. Пораснахме...
(Това съвсем не значи помъдрели)
В картинката на десетте ни разлики:
Еднакъв страх - върху еднаква смелост...
Извива се змията на раздялата
и пак отново в ъгъла заспива...
Обидата се мръщи като мащеха,
отказвайки съвсем да си отиде...
Поклащайки пердето пред очите ни,
причините и поводите сбрала
в поизкривени погледи от взиране...
Възможно ли е връщане обратно?
Иззад гнева, по стълбите, надолу...
Остатъкът от време пърха сляпо,
с надежда, че порасналите могат
с достойнство да простят. И да забравят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
