Мисли,
като капки утринна роса
върху паяжинни нишки,
чисти,
като бисерни сълзи
блестят,
сякаш хиляди слънца
пронизват мрака
в своя устрем,
да докоснат
теб.
А аз,
сънища рисувам
във очите си.
Да можеше,
поне иззад завеса,
да ги видя...
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados