Жената вървеше сама.
Косите и смесваха слънце и облаци.
В очите и кратките дни
и протяжните нощи се сливаха.
Гърдите и палеха светли огньове
във мъжките погледи жадни.
Краката и дълги чертаеха пеперудени скици
върху горещата плът на асфалта.
Около нея светът се задъхваше,
кашляше, стенеше и проклинаше
нейното безмоторно летене през времето.
А тя, в изнемога, ...