Cona (Цонка Людмилова)
34 30
25 авг. 2007 г., 10:57

Ж Е Н А Т А 

  Поэзия
951 0 5
 

Жената вървеше сама.

Косите и смесваха слънце и облаци.

В очите и кратките дни

и протяжните нощи се сливаха.

Гърдите и палеха светли огньове

във мъжките погледи жадни.

Краката и дълги чертаеха пеперудени скици

върху горещата плът на асфалта.

Около нея светът се задъхваше,

кашляше, стенеше и проклинаше

нейното безмоторно летене през времето.

А тя, в изнемога,

като Йо от античния мит Прометеев,

безмилостно жилена от хули и присмех,

размахваше ръце като мечове.

И нищо. И никой. И никъде -

бяха за нея цел и посока.

Просто вървеше сама.


Внезапно се спря.

Нощта я обгърна.

А после - пръстта я прегърна.

© Цонка Людмилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??