diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
17 mar 2022, 9:56

ж.р. (Самота)

661 2 4

Понеже ти не искаш да остана 

и тръгвам. Непознат съм си. Безличен. 

Не искам пак по грешен път да хвана, 

но, колкото да искам, все съм ничий. 

Аз всъщност някак си ѝ свиквам вече 

и тя ме притаява в себе си. 

Eдин на друг сме си обречени. 

Обича всичките ми белези. 

А мен ще ме боли със сигурност. 

Защото липсваш на ръцете ми, 

ала не мога да съм под индигото, 

като че лист с копирано сърце... 

Навярно някога ще я зарежа! 

Рода ѝ женски - Самота. 

Доскоро раждала копнежи, 

сега споделя тишина... 

 

Стихопат. 

Danny Diester

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0