diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
17 mar 2022, 9:56

ж.р. (Самота)

660 2 4

Понеже ти не искаш да остана 

и тръгвам. Непознат съм си. Безличен. 

Не искам пак по грешен път да хвана, 

но, колкото да искам, все съм ничий. 

Аз всъщност някак си ѝ свиквам вече 

и тя ме притаява в себе си. 

Eдин на друг сме си обречени. 

Обича всичките ми белези. 

А мен ще ме боли със сигурност. 

Защото липсваш на ръцете ми, 

ала не мога да съм под индигото, 

като че лист с копирано сърце... 

Навярно някога ще я зарежа! 

Рода ѝ женски - Самота. 

Доскоро раждала копнежи, 

сега споделя тишина... 

 

Стихопат. 

Danny Diester

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0