diesto (Данаил Антонов)
1039 617
17 мар. 2022 г., 09:56

ж.р. (Самота) 

  Поэзия » Любовная
337 2 4

Понеже ти не искаш да остана 

и тръгвам. Непознат съм си. Безличен. 

Не искам пак по грешен път да хвана, 

но, колкото да искам, все съм ничий. 

Аз всъщност някак си ѝ свиквам вече 

и тя ме притаява в себе си. 

Eдин на друг сме си обречени. 

Обича всичките ми белези. 

А мен ще ме боли със сигурност. 

Защото липсваш на ръцете ми, 

ала не мога да съм под индигото, 

като че лист с копирано сърце... 

Навярно някога ще я зарежа! 

Рода ѝ женски - Самота. 

Доскоро раждала копнежи, 

сега споделя тишина... 

 

Стихопат. 

Danny Diester

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Доскоро раждала копнежи, 
    сега споделя тишина... 
    От копнежи в тишина, а някой ден и от тишината копнежи! Поздравления!
  • Обича всичките ми белези.
    А мен ще ме боли със сигурност.
    Защото липсваш на ръцете ми,
  • Тъжно, но красиво!
  • Дани, прекрасно е, независимо, че е тъжно, много чувствителна душа си и това личи от стиховете ти!
Предложения
: ??:??