diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Mar 17, 2022, 9:56 AM

ж.р. (Самота)

  Poetry » Love
658 2 4

Понеже ти не искаш да остана 

и тръгвам. Непознат съм си. Безличен. 

Не искам пак по грешен път да хвана, 

но, колкото да искам, все съм ничий. 

Аз всъщност някак си ѝ свиквам вече 

и тя ме притаява в себе си. 

Eдин на друг сме си обречени. 

Обича всичките ми белези. 

А мен ще ме боли със сигурност. 

Защото липсваш на ръцете ми, 

ала не мога да съм под индигото, 

като че лист с копирано сърце... 

Навярно някога ще я зарежа! 

Рода ѝ женски - Самота. 

Доскоро раждала копнежи, 

сега споделя тишина... 

 

Стихопат. 

Danny Diester

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0