17.03.2022 г., 9:56 ч.
ж.р. (Самота)
Понеже ти не искаш да остана
и тръгвам. Непознат съм си. Безличен.
Не искам пак по грешен път да хвана,
но, колкото да искам, все съм ничий.
Аз всъщност някак си ѝ свиквам вече
и тя ме притаява в себе си.
Eдин на друг сме си обречени.
Обича всичките ми белези.
А мен ще ме боли със сигурност.
Защото липсваш на ръцете ми,
ала не мога да съм под индигото,
като че лист с копирано сърце...
Навярно някога ще я зарежа!
Рода ѝ женски - Самота.
Доскоро раждала копнежи,
сега споделя тишина...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Обича всичките ми белези.
А мен ще ме боли със сигурност.
Защото липсваш на ръцете ми, -
Тъжно, но красиво!
-
Дани, прекрасно е, независимо, че е тъжно, много чувствителна душа си и това личи от стиховете ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
сега споделя тишина...
От копнежи в тишина, а някой ден и от тишината копнежи! Поздравления!