ж.р. (Самота)
Понеже ти не искаш да остана
и тръгвам. Непознат съм си. Безличен.
Не искам пак по грешен път да хвана,
но, колкото да искам, все съм ничий.
Аз всъщност някак си ѝ свиквам вече
и тя ме притаява в себе си.
Eдин на друг сме си обречени.
Обича всичките ми белези.
А мен ще ме боли със сигурност.
Защото липсваш на ръцете ми,
ала не мога да съм под индигото,
като че лист с копирано сърце...
Навярно някога ще я зарежа!
Рода ѝ женски - Самота.
Доскоро раждала копнежи,
сега споделя тишина...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
