24 ene 2008, 8:35

Жаба жабурана

6.5K 0 8
Жаба жабурана
водно конче хвана
и му рече,
па отсече:
- Аз съм чудна хубавица
и известна съм певица,
ако чувал си за мен,
ще те пусна аз от плен,
ала кажеш ли ми "НЕ'',
не ще видиш пак небе.

Мигом кончето утихна,
ала после се усмихна
и и каза
и разказа:
-Жабо жабке, да, добре
чух за теб в едно дере,
ти известна си певица,
даже казват ти кралица.

И надута кат' балон
тя придава си фасон,
ала кончето го пусна.
Във небето щом препусна,
тъй и рече
и отсече:
-Ти си само грозна жаба
и си стара като баба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Морарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ваня, много ми харесват стихотворенията ти. Имах приятелка и тя пишеше стихчета, гатанки и броилки за деца. Искам да те запозная с нея. Тя се казва Мария Никленова - niclen4eto. Боя се, че търсачката е развалена и с набиране на името или ника няма да можеш да отидеш на нейните страници. Няколко дена преди цветница пуснах нейно стихотворение в сайта. Опитай се да я намериш в този сайт в раздела поезия, някъде в предишните една две страници от заглавия или пък посети сайта S1RNE.PICZO.COM
  • Поздравления!Чудесно стихче!
  • Най-чистата поезия е детската!
    Поздравления!
  • Ваня, благодаря ти за ведрото чувсто, което ми предаде със стиха си ! Много ми хареса, много ! Един прекрасен стих за деца ! Не е лесно да се пишат такива, но ти явно имаш дарба ! Прегръдки !
  • Я, ти си била от Тутракан. Много поздрави на Трансмариска!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...