24.01.2008 г., 8:35

Жаба жабурана

6.5K 0 8
Жаба жабурана
водно конче хвана
и му рече,
па отсече:
- Аз съм чудна хубавица
и известна съм певица,
ако чувал си за мен,
ще те пусна аз от плен,
ала кажеш ли ми "НЕ'',
не ще видиш пак небе.

Мигом кончето утихна,
ала после се усмихна
и и каза
и разказа:
-Жабо жабке, да, добре
чух за теб в едно дере,
ти известна си певица,
даже казват ти кралица.

И надута кат' балон
тя придава си фасон,
ала кончето го пусна.
Във небето щом препусна,
тъй и рече
и отсече:
-Ти си само грозна жаба
и си стара като баба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ваня, много ми харесват стихотворенията ти. Имах приятелка и тя пишеше стихчета, гатанки и броилки за деца. Искам да те запозная с нея. Тя се казва Мария Никленова - niclen4eto. Боя се, че търсачката е развалена и с набиране на името или ника няма да можеш да отидеш на нейните страници. Няколко дена преди цветница пуснах нейно стихотворение в сайта. Опитай се да я намериш в този сайт в раздела поезия, някъде в предишните една две страници от заглавия или пък посети сайта S1RNE.PICZO.COM
  • Поздравления!Чудесно стихче!
  • Най-чистата поезия е детската!
    Поздравления!
  • Ваня, благодаря ти за ведрото чувсто, което ми предаде със стиха си ! Много ми хареса, много ! Един прекрасен стих за деца ! Не е лесно да се пишат такива, но ти явно имаш дарба ! Прегръдки !
  • Я, ти си била от Тутракан. Много поздрави на Трансмариска!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...