24 янв. 2008 г., 08:35

Жаба жабурана

6.5K 0 8
Жаба жабурана
водно конче хвана
и му рече,
па отсече:
- Аз съм чудна хубавица
и известна съм певица,
ако чувал си за мен,
ще те пусна аз от плен,
ала кажеш ли ми "НЕ'',
не ще видиш пак небе.

Мигом кончето утихна,
ала после се усмихна
и и каза
и разказа:
-Жабо жабке, да, добре
чух за теб в едно дере,
ти известна си певица,
даже казват ти кралица.

И надута кат' балон
тя придава си фасон,
ала кончето го пусна.
Във небето щом препусна,
тъй и рече
и отсече:
-Ти си само грозна жаба
и си стара като баба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ваня, много ми харесват стихотворенията ти. Имах приятелка и тя пишеше стихчета, гатанки и броилки за деца. Искам да те запозная с нея. Тя се казва Мария Никленова - niclen4eto. Боя се, че търсачката е развалена и с набиране на името или ника няма да можеш да отидеш на нейните страници. Няколко дена преди цветница пуснах нейно стихотворение в сайта. Опитай се да я намериш в този сайт в раздела поезия, някъде в предишните една две страници от заглавия или пък посети сайта S1RNE.PICZO.COM
  • Поздравления!Чудесно стихче!
  • Най-чистата поезия е детската!
    Поздравления!
  • Ваня, благодаря ти за ведрото чувсто, което ми предаде със стиха си ! Много ми хареса, много ! Един прекрасен стих за деца ! Не е лесно да се пишат такива, но ти явно имаш дарба ! Прегръдки !
  • Я, ти си била от Тутракан. Много поздрави на Трансмариска!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...