24 abr 2016, 22:27

Жадна съм... 

  Poesía » De amor
375 1 7

Когато разчорлен денят се стаява,
копнеещ нощта да прегръща,
когато луната безумна,  изгрява,
а слънцето вкъщи се връща.

Когато в дърветата сънчо пристига,
и птичките сгушени лягат,
а совата бяла с нощта си намига,
звездите през облаци бягат.

Когато телата на влюбени галят,
а някой целува в устата,
когато фенери за щастие палят,
и с песен приспиват децата.

Когато унесена в своята тайна,
с финес управлявам мечтите,
с любов те завивам,  красива и трайна,
и жадна, поглъщам сълзите...

тогава, най-много ми липсваш...


 

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??