Жадна съм...
Когато разчорлен денят се стаява,
копнеещ нощта да прегръща,
когато луната безумна, изгрява,
а слънцето вкъщи се връща.
Когато в дърветата сънчо пристига,
и птичките сгушени лягат,
а совата бяла с нощта си намига,
звездите през облаци бягат.
Когато телата на влюбени галят,
а някой целува в устата,
когато фенери за щастие палят,
и с песен приспиват децата.
Когато унесена в своята тайна,
с финес управлявам мечтите,
с любов те завивам, красива и трайна,
и жадна, поглъщам сълзите...
тогава, най-много ми липсваш...
© Неземна All rights reserved.
