24.04.2016 г., 22:27 ч.

Жадна съм... 

  Поезия » Любовна
374 1 7

Когато разчорлен денят се стаява,
копнеещ нощта да прегръща,
когато луната безумна,  изгрява,
а слънцето вкъщи се връща.

Когато в дърветата сънчо пристига,
и птичките сгушени лягат,
а совата бяла с нощта си намига,
звездите през облаци бягат.

Когато телата на влюбени галят,
а някой целува в устата,
когато фенери за щастие палят,
и с песен приспиват децата.

Когато унесена в своята тайна,
с финес управлявам мечтите,
с любов те завивам,  красива и трайна,
и жадна, поглъщам сълзите...

тогава, най-много ми липсваш...


 

© Неземна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??