17 jul 2008, 11:59

Жадно пак прозореца отварям...

1.1K 0 34

Жадно пак прозореца отварям,

дишам въздуха със пълна гръд.

Вятърът с косите ми играе,

ласкави - лъчите ме зоват...

Пак ме мами слънчева пътека,

капчици в очите ми блестят...

 

Тази нощ в съня ми ще съм лека -

чака ме отново дълъг път...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за отзивите!
  • Прекрасен стих
    Поздрави!
  • Както винаги си прелестна!
  • Пътища незнайни пропътувай,
    запознай се с птици и лъчи,
    само светли сънища сънувай
    и буди се с весели очи.
  • Пътувай, пътувай...макар и в сънищата! Браво, Феичка, с обич!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...