Жадно пак прозореца отварям...

17 jul 2008, 11:59

Poesía » Filosófica

953 0 34

Жадно пак прозореца отварям,
дишам въздуха със пълна гръд.
Вятърът с косите ми играе,
ласкави - лъчите ме зоват...
Пак ме мами слънчева пътека,
капчици в очите ми блестят...
Тази нощ в съня ми ще съм лека -
чака ме отново дълъг път...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Жадно пак прозореца отварям...

Искате да прочетете повече?

Propuestas