17.07.2008 г., 11:59

Жадно пак прозореца отварям...

1.1K 0 34

Жадно пак прозореца отварям,

дишам въздуха със пълна гръд.

Вятърът с косите ми играе,

ласкави - лъчите ме зоват...

Пак ме мами слънчева пътека,

капчици в очите ми блестят...

 

Тази нощ в съня ми ще съм лека -

чака ме отново дълъг път...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за отзивите!
  • Прекрасен стих
    Поздрави!
  • Както винаги си прелестна!
  • Пътища незнайни пропътувай,
    запознай се с птици и лъчи,
    само светли сънища сънувай
    и буди се с весели очи.
  • Пътувай, пътувай...макар и в сънищата! Браво, Феичка, с обич!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...