Жадно пак прозореца отварям...

Jul 17, 2008, 11:59 AM

Poetry » Phylosophy

951 0 34

Жадно пак прозореца отварям,
дишам въздуха със пълна гръд.
Вятърът с косите ми играе,
ласкави - лъчите ме зоват...
Пак ме мами слънчева пътека,
капчици в очите ми блестят...
Тази нощ в съня ми ще съм лека -
чака ме отново дълъг път...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Жадно пак прозореца отварям...

Want to read more?

Random works