7 abr 2008, 20:12

Жажда...

  Poesía
900 0 1
Задрямалото сърце се разтрепери -
нежна песен чуваше се в далечината…
Раят отваряше своите вълшебни двери,
обещаваше да погълне празнината…

Две ръце като протегнати клони,
като мъртви дървета, чакащи дъжд…
Не капка - сълза едничка пророни -
разкървавеното небе отведнъж!

Суша невиждана! Напукани устни.
Душа, удавена в копнежа напразен…
Изплювам надежди стари, безвкусни
и дъвча пак от живота омразен…

Задрямалото сърце се пукна!
Невкусило и капчица топлина…
Внезапно дъжд небивал рукна
И окаля мъртвата земя…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Задрямалото сърце се пукна!
    Невкусило и капчица топлина…
    Внезапно дъжд небивал рукна
    И окаля мъртвата земя…


    идеята е чудесна,само стъпката се губи!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...