Задрямалото сърце се разтрепери -
нежна песен чуваше се в далечината…
Раят отваряше своите вълшебни двери,
обещаваше да погълне празнината…
Две ръце като протегнати клони,
като мъртви дървета, чакащи дъжд…
Не капка - сълза едничка пророни -
разкървавеното небе отведнъж!
Суша невиждана! Напукани устни.
Душа, удавена в копнежа напразен…
Изплювам надежди стари, безвкусни
и дъвча пак от живота омразен… ...