Apr 7, 2008, 8:12 PM

Жажда... 

  Poetry
564 0 1
Задрямалото сърце се разтрепери -
нежна песен чуваше се в далечината…
Раят отваряше своите вълшебни двери,
обещаваше да погълне празнината…

Две ръце като протегнати клони,
като мъртви дървета, чакащи дъжд…
Не капка - сълза едничка пророни -
разкървавеното небе отведнъж!

Суша невиждана! Напукани устни.
Душа, удавена в копнежа напразен…
Изплювам надежди стари, безвкусни
и дъвча пак от живота омразен…

Задрямалото сърце се пукна!
Невкусило и капчица топлина…
Внезапно дъжд небивал рукна
И окаля мъртвата земя…

© Сиси Валентинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Задрямалото сърце се пукна!
    Невкусило и капчица топлина…
    Внезапно дъжд небивал рукна
    И окаля мъртвата земя…


    идеята е чудесна,само стъпката се губи!
Random works
: ??:??