Жажда...
нежна песен чуваше се в далечината…
Раят отваряше своите вълшебни двери,
обещаваше да погълне празнината…
Две ръце като протегнати клони,
като мъртви дървета, чакащи дъжд…
Не капка - сълза едничка пророни -
разкървавеното небе отведнъж!
Суша невиждана! Напукани устни.
Душа, удавена в копнежа напразен…
Изплювам надежди стари, безвкусни
и дъвча пак от живота омразен…
Задрямалото сърце се пукна!
Невкусило и капчица топлина…
Внезапно дъжд небивал рукна
И окаля мъртвата земя…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Валентинова Всички права запазени