7 апр. 2008 г., 20:12

Жажда... 

  Поэзия
635 0 1
Задрямалото сърце се разтрепери -
нежна песен чуваше се в далечината…
Раят отваряше своите вълшебни двери,
обещаваше да погълне празнината…

Две ръце като протегнати клони,
като мъртви дървета, чакащи дъжд…
Не капка - сълза едничка пророни -
разкървавеното небе отведнъж!

Суша невиждана! Напукани устни.
Душа, удавена в копнежа напразен…
Изплювам надежди стари, безвкусни
и дъвча пак от живота омразен…

Задрямалото сърце се пукна!
Невкусило и капчица топлина…
Внезапно дъжд небивал рукна
И окаля мъртвата земя…

© Сиси Валентинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Задрямалото сърце се пукна!
    Невкусило и капчица топлина…
    Внезапно дъжд небивал рукна
    И окаля мъртвата земя…


    идеята е чудесна,само стъпката се губи!
Предложения
: ??:??