3 jul 2008, 20:33

Жажда

  Poesía
697 0 14
 

Хората са жадни за любов.

Не разбра ли, Боже. Те очакват.

От мига на първия въздЪх

все за нея тихичко проплакват.

 

И защо поставяш й цена.

Някой път дори живота струва.

Никога не даваш "ей така".

Тук за милост даже и не чуваш.

 

Разиграваме съдбата си с пари.

Залъгалка към онази светлост...

Към която всички сме слепци,

подивели в жажда да прогледнат.

 

Трудно се изрича, но го знам -

от любов дошли - с любов наказваш.

За  да търсим до самия край

ослепели ... себе си ... навярно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, приятелко, в търсенето е смисълът!
    Поздрави сърдечни!
  • Любовта е в самите нас... Важното е да открием посоката към нея. Почти винаги това е най-трудният път за извървяване... Понякога времето на един живот се оказва недостатъчно...
    Благодаря ви от сърце: Мариола, Ванина и Петя! Щастие за вас!
  • от любов дошли - с любов наказваш.

    !!!
  • Трудно се изрича, но го знам -

    от любов дошли - с любов наказваш.

    За да търсим до самия край

    ослепели ... себе си ... навярно.

    Какъв финал!Харесва ми как пишеш!
  • Ще запомня - много сила блика - превъзходно пишеш - прегръщам те!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...