Жажда
Хората са жадни за любов.
Не разбра ли, Боже. Те очакват.
От мига на първия въздЪх
все за нея тихичко проплакват.
И защо поставяш й цена.
Някой път дори живота струва.
Никога не даваш "ей така".
Тук за милост даже и не чуваш.
Разиграваме съдбата си с пари.
Залъгалка към онази светлост...
Към която всички сме слепци,
подивели в жажда да прогледнат.
Трудно се изрича, но го знам -
от любов дошли - с любов наказваш.
За да търсим до самия край
ослепели ... себе си ... навярно.
© Людмила Билярска All rights reserved.
